Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч,
28.04.2011 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря А.М. и в
присъствието на прокурора .........................., като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 304 по описа за 2010 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.9б, ал.3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във връзка с чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба на ЕТ “Милен Николов”, със седалище и адрес на управление:
гр. Ловеч, ж.к. “Здравец”, бл.201, вх.А, ап.19, представляван от Милен Карменов
Николов, ЕГН **********, против Акт за установяване на задължения за такса
битови отпадъци (АУЗТБО) №81 от 25.10.2010г. на Кмета на община Ловеч, с който
на основание чл.9б, ал.2 от ЗМДТ и въз основа на декларация по чл.17, ал.1 от
ЗМДТ с вх.№ М8001236/2010г. за имот в гр. Ловеч, ул. “Княз Имеретински” №48, за
периода от 01.01.2006г. до 31.12.2009г. на едноличния търговец е установено
задължение за такса битови отпадъци в размер на 2106,50 лева и 724,09 лева
лихва за просрочие, изчислена към 22.10.2010г.
В жалбата се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на
административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Излага се, че за процесния период имотът не е ползван от оспорващия, поради
което община Ловеч не е предоставяла за този имот услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и депониране на битови отпадъци. От придобиването му през 2003г.
като търговски обект – бивш зеленчуков магазин, в обекта до 2007г. не е
извършвано нищо, а след това са извършвани единствено строителни дейности, като
генерираните строителни отпадъци са извозвани след заплащането на всеки курс.
Твърди се, че таксата се дължи за реално извършени услуги, поради което са
налице условията на чл.71, т.1 от ЗМДТ и посочената сума в акта не се дължи. На
следващо място се твърди, че в издадения акт не е посочено как е определена
сумата и за кои точно услуги, както и периода, за който е изчислена лихвата
върху дължащата се главница, поради което се оспорва така определения размер на
ТБО и на лихвата върху нея. Иска се отмяната изцяло на АУЗТБО №81 от
25.10.2010г. на Кмета на община Ловеч.
В съдебно заседание оспорващият
лично и чрез пълномощника си адв. Спиридонова - ЛАК, поддържа жалбата на изложените в нея
основания и претендира направените по делото разноски. Подробни съображения по
същество излага в писмена защита. Поддържа се, че в акта задълженията не са
разбити по компоненти, а за 2008г. е начислена два пъти ТБО и лихва, без да
става ясно защо, като горното представлява нарушение на
административно-производствените правила и е затруднило сериозно правото на
защита на жалбоподателя. Излагат се и доводи за недължимост на ТБО поради
непредоставяне от община Ловеч на услугите и липсата на генерирани отпадъци от
имота.
Ответникът – кметът на община
Ловеч чрез пълномощника си ю.к.Печев в съдебно заседание оспорва жалбата. В
представена писмена защита поддържа, че община Ловеч е доказала предоставянето
и на трите вида услуги, за които е начислена такса битови отпадъци на
оспорващия, както и че твърдяното неизползване на имота не означава и неплащане
на таксата, ако за това обстоятелство не е подадена декларация за
освобождаване, както е в процесния случай.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
ЕТ “Милен Николов” е собственик
на недвижим имот, представляващ търговски обект – бивш зеленчуков магазин №13,
находящ се в гр. Ловеч, ул. “Княз Имеретински” №48. Имотът е придобит от него с
нотариален акт за покупко-продажба №185/12.03.2003г., т.І, рег.№ 1538, дело №
112/2003г., вписан в Служба по вписванията при РС Ловеч под № 447/12.03.2003г. (л.11).
Имотът е деклариран в община Ловеч на 30.06.2010г. с Декларация по чл.17 от
ЗМДТ вх.№ 0418001236 (л.21). На 31.08.2010г. ЕТ “Милен Николов” е получил от
община Ловеч съобщение за дължимите от него данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г. за имота по
декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№ 0418001236/30.06.2010г. и находящ се в гр.
Ловеч, ул. “Княз Имеретински” №48, в което уведомление ТБО за процесния период
и имот е посочена по отделни години, като общият й размер е 2106,50 лева главница
и лихви 693,14 лева (л.25). На 25.10.2010г. община Ловеч е издала оспореният в
настоящото производство Акт за установяване на задължение за такса битови
отпадъци №81 (л.19). АУЗТБО №81/25.10.2010г. на кмета на община Ловеч е издаден
на основание чл.9б, ал.2 от ЗМДТ, във връзка с чл.62 и чл.64 от ЗМДТ и чл.14 от
Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Ловеч, както и на основание чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.24 от
АПК и подадена декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ. В акта е посочено, че ЕТ
“Милен Николов” дължи сумата от 2106,50 лева главница и лихва за просрочие в
размер на 724,09 лева, изчислена към 22.10.2010г. Посочено е, че таксата е за
периода от 01.01.2006г. до 31.12.2009г. и е изчислена на база промилите,
посочени в Решенията на общински съвет Ловеч за определяне размера на таксата
за битови отпадъци за всяка отделна година. В акта задълженията на едноличния
търговец са посочени по отделни години, но не са разбити по отделните
компоненти, включени в ТБО, а са посочени като една обща сума за всяка година.
От община Ловеч по делото са
представени Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Ловеч (л.94), заповедите на кмета на
община Ловеч, с които на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ са определени границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 за 2006г. (Заповед №
1682/31.10.2005г. – л.91), за 2007г. (Заповед № 1435/11.10.2006г. – л.68), за
2008г. (Заповед № 1407/26.10.2007г. – л.51) и за 2009г. (Заповед №
1656/28.10.2008г. – л.40), и Решенията на Общински съвет Ловеч за определяне на
съответните такси “Битови отпадъци” по компоненти за всяка от трите години със
съответните приложения към тях (л.84, л.55, л.44 и л.33).
За установяване на извършеното
сметосъбиране и сметоизвозване от община Ловеч е представен договорът с фирмата-концесионер,
извършваща тази услуга “А.С.А. Шеле” ЕООД филиал Ловеч (л.290-л.312). Предмет
на договора е сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията
на гр. Ловеч. Представени са и договорите, с които общината е възложила на
“ЕКО” ЕАД гр. Ловеч да извършва “Поддържане улична мрежа и обществени площи в
община Ловеч” (от л.206 до л.234), както и заверени копия от протоколи за
установяване извършването на натурални видове строителни работи и услуги с
фирма “ЕКО” ЕАД гр. Ловеч – 35 броя за 2006г. (л.135-л.169), 36 броя за 2007г.
(л.170-л.205), 21 броя за 2008г. (л.236-л.256) и 17 броя за 2009г. (л.257-л.273).
Представени са решенията на РИОСВ – Плевен към МОСВ, с които е разрешено на
“ЕКО” ЕАД гр. Ловеч да извършва за процесния период дейности по събиране,
транспортиране и обезвреждане на отпадъци в съществуващото общинско депо в гр.
Ловеч, ПИ № 000220 (л.313-л.345).
От оспорващия са представени
разрешение за строеж и инвестиционен проект ведно с придружаващата го
документация за започнало и неприключило преустройство и промяна на
предназначението на процесния обект – магазин за плодове и зеленчуци, за обособяване
на 3 бр. самостоятелни обекта: Магазин за плодове и зеленчуци, Магазин за
промишлени стоки и Сладкарска работилница (л.357-л.423), както и извлечения от
партидите на електромери, монтирани в процесния обект и в хранителен магазин,
също собственост на ЕТ “Милен Николов”.
По искане на оспорващия са
допуснати основна и две допълнителни съдебно-икономически експертизи. В
заключението си към основната СИЕ (л.347) вещото лице е дало в табличен вид
размерите на задълженията по години и по видове услуги, като излага, че
изчислените от него суми съвпадат с тези, отразени в оспорения акт, което
доказва верността на посочените в акта размери на задълженията. Различие има
само в размера на лихвата, която е изчислена общо за трите компонента, като
вещото лице сочи, че изчислената от него лихва е с 5,73 лв. в повече, но тази
разлика се дължи на различните използвани програмни продукти. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението, като сочи, че правилно са отразени
сметките в плана на община Ловеч, а ТБО е изчислена върху отчетната стойност в
декларацията, подадена в община Ловеч, на база промилите, определени от
Общински съвет Ловеч. Заключението е прието без оспорване от страните.
В заключението си по първата
допълнителна СИЕ (л.431) вещото лице е изчислило по години размера на лихвата
за забава върху сумите за услугите “Поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване” (общо 350,95лв.) и “Обезвреждане в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци” (общо 58,18лв.) за процесния период 2006 –
2009г. Заключението е прието без оспорване от страните.
В заключението си по втората
допълнителна СИЕ (л.450) вещото лице е изчислило съотношението по план-сметката
за “необходими разходи за услуги по чл.66 от ЗМДТ” за всеки от компонентите за
процесния период от една страна, и съотношението между промилите, определени от Общинския
съвет, от друга. Вещото лице сочи, че е налице разлика за компонентите
“поддържане на чистота” и “сметосъбиране и сметоизвозване” между процентите,
получени от сумите по план-сметката за разходите и процентното съотношение
между промилите, като тази разлика е по-голяма за 2006, 2007 и 2008 г., докато
за 2009г. тя е почти равна на нула. За компонента “Депо” тази разлика е между 0
и 2 % за различните години. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението, като сочи, че по план-сметката за разходите са установени едни
процентни съотношения, които са различават от процентните съотношения на
установените промили с решението на Общински съвет. Вещото лице излага, че в
акта реално имат отношение и са приложени за изчисляване на задължението промилите, приети с решенията на общинския съвет,
а не процентите по план-сметката. Заключението е прието без оспорване от
страните.
Съдът възприема изцяло заключенията
на вещото лице като компетентно изготвени, обективни и съдържащи безпристрастни
изводи. Експертните заключения следва да бъдат кредитирани и поради
обстоятелството, че съответстват на събраните по делото доказателства и не са
оспорени от страните.
По делото са разпитани трима
свидетели на оспорващия. Грета Кръстева Вълчева, живуща ***, свидетелства, че обектът
не е работил, откакто е закупен. Зеленчуковият магазин в момента е преграден на
две части, като едната част е сладкарски цех, чиито ремонт е започнал преди
две-три години, а другата част е склад със счупени стъкла, където се складират
стари фризери и касетки от магазина.
От показанията на свидетелката Красимира
Панова Късевска, управител на фирмата на жалбоподателя, работеща в процесния
обект като управител на сладкарския цех, се установява, че през 2006г.
жалбоподателят е закупил помещението и е имало проект да бъде разградено на три
части, след това е започнал ремонт по проекта. За процесния период помещението
не е работило, не е било преустроено от 2006г. до 2009г. включително, като от
една година има сладкарска работилница, която в момента работи. Свидетелката
сочи, че през визирания период са замръзвали тръби на съседите, налагало се е
да се кърти, за да се размразяват тръбите, и след това отново да бъде монтирано.
Свидетелят Валери Гюлчев Павлов,
извършвал ремонт на процесното помещение през 2006г. сочи, че ремонтът е бил
започнат, но жалбоподателят е катастрофирал и след това там почти нищо не е
правено, започнали са да изхвърлят боклуци. Освен кашони, са били изхвърляни
железа, хартии, кофи, като за целта първо е викана фирма, а после частни лица
да изхвърлят отпадъци от предишния собственик, за което е плащано.
По делото са разпитани и двама
свидетели на ответника. Нели Василева Петкова, живуща в блока над процесното
помещение, дава показания, че откакто тя живее там, винаги е имало контейнери
от двете страни на блока, и тя самата е виждала хора, които идват за почистване
от общината. Свидетелката сочи, че процесният обект винаги е функционирал от
2003г. до края на 2010г., непрекъснато има отпадъци от производството, от
помещението се изхвърлят боклук, брашна, яйца, кори от яйца, и че там работят
постоянно. Свидетелката е категорична, тъй като живее там, че със сигурност
помещението функционира и генерира отпадъци, откакто е закупено от
жалбоподателя.
Ивелин Христов Илиев, главен
експерт „Екология” в община Ловеч, свидетелства, че съгласно заповед, изготвена
до края на месец ноември, Ловеч е разделен на четири района, и улица „Княз
Имеретински” попада в район 2. Заявява, че контейнерите, които обслужват ул. ”Княз
Имеретински” №48 са от двете страни на блока, два броя, а съгласно заповедта,
освен другите услуги се предлага и честота на извозване, обслужването е
ежедневно, пет работни дни.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения
от закона 14-дневен срок (същата е подадена направо в Административен съд Ловеч
на 14.12.2010г., а оспореният АУЗТБО е връчен на ЕТ “Милен Николов” чрез
представляващия търговеца на 01.12.2010г., видно от отбелязването върху акта –
л.19), от лице с правен интерес от обжалване (адресат на оспорения акт) и пред
местно компетентния съд, и като такава, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав, намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът намира, че обжалваният
АУЗТБО е издаден от компетентен орган съобразно чл.9б, ал.2 от ЗМДТ в
приложимата редакция – кмета на общината по местонахождение на недвижимия имот,
в кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност, в
изискуемата от закона форма. Съдът не констатира съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването му. Действително в
оспорения акт са посочени задълженията по отделни години, без да са разбити по
компоненти, но в хода на делото, включително и чрез заключението по назначената
СИЕ, дължимите суми (главници и лихви) бяха конкретизирани по компоненти
съобразно промилите за всеки компонент по решенията на Общински съвет Ловеч за
определяне таксата за 2006г. до 2009г. включително, като безспорно беше
установено, че процесната ТБО е правилно определена на база отчетната стойност
на имота и промилите в решенията на ОС Ловеч. Поради изложеното съдът намира,
че горното не е съществено нарушение, ограничило по някакъв начин правата на
жалбоподателя и водещо до отмяната на оспорения акт само на това основание.
Неоснователни са и доводите на оспорващия в писмената защита по отношение
незаконосъобразността на акта вследствие двукратното начисляване на ТБО за
2008г. Видно от полученото от ЕТ “Милен Николов” на 31.08.2010г. съобщение от
община Ловеч за дължимите от търговеца данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г. за имота в гр.
Ловеч, ул. “Княз Имеретински” №48, в същото ТБО за процесния период и имот е
посочена отделно за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010г., като общият й размер от
2106,50 лева главница за периода 2006 - 2009г. е идентичен с посоченото в
оспорения акт задължение за ТБО за същия период. Следователно още към този
момент за търговеца е било ясно какви задължения има по ЗМДТ за процесния имот
– бивш зеленчуков магазин, по отделни години. Освен това още в становище преди първото по делото
съдебно заседание (л.17) община Ловеч е уточнила, че двукратното посочване на
2008г. е техническа грешка, и първото от двете задължения и лихва – ред 3 и ред
4, всъщност е за 2007г. Фактът, че е налице обикновена техническа грешка, а не
двукратно начисляване на задължение за 2008г., се потвърждава и от вещото лице.
Настоящият състав намира, че
оспореният АУЗТБО е издаден и в съответствие с приложимите материално-правни
разпореби. Не се спори между страните, че ЕТ “Милен Николов” притежава недвижим нежилищен имот – бивш
зеленчуков магазин в гр. Ловеч, на ул. ”Княз Имеретински” №48, подал е декларация по чл.17 от
ЗМДТ за него, и задълженията му за ТБО са определени с оспорения акт именно за
този имот. В декларацията по чл.17 от ЗМДТ търговецът е посочил отчетната
стойност на процесния нежилищен имот, послужил като база за изчисляване на
задълженията му за ТБО. Не е спорно също, че жалбоподателят не е заплащал ТБО
от придобиване на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.62 от
ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса,
размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно –
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет
въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за посочените в същата разпоредба дейности. От представените Решения на
общински съвет Ловеч №№ 564/01.12.2005г., 915/18.12.2006г., 944/25.01.2007г. 8/20.12.2007г.
и 227/29.01.2009г. се установява, че за процесния период ТБО е определена в общ
размер на 14 ‰ за 2006, 2007 и 2008г. и 13 ‰ за 2009г., от които таксата за
компонента “Сметосъбиране и сметоизвозване” е в размер на 6 ‰ за 2006, 2007 и
2008г. и 6,7 ‰ за 2009г., таксата за компонента “Чистота” е в размер на 7 ‰ за
2006, 2007 и 2008г. и 4 ‰ за 2009г., а таксата за компонента “Депониране и
обезвреждане” е в размер на 1 ‰ за 2006, 2007 и 2008г. и 2,3 ‰ за 2009г., от
стойността на имота. От доказателствата по делото и от заключенията на вещото
лице по допуснатите СИЕ категорично се установява, че в оспорения акт
задълженията за ТБО са изчислени на база посочената от самия търговец отчетна
стойност на имота в подадената от него декларация по чл.17 от ЗМДТ, именно въз
основа на приетата Наредба за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на община Ловеч и промилите, приети от
общинския съвет за процесните години, и сумите (главници и лихви) са правилно
определени от органа. Поради изложеното съдът намира за неоснователно и
недоказано оспорването от страна на жалбоподателя на така определения в АУЗТБО размер
на ТБО и на лихвата върху нея.
ЗМДТ в ал.2 на чл.63 изисква
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета
на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От
заповедите на кмета на община Ловеч №1682/31.10.2005г., №1435/11.10.2006г.,
№1407/26.10.2007г. и №1656/28.10.2008г., както и от скицата на района (л.93 по
делото), в който се намира процесният обект е видно, и това не се оспорва от
жалбоподателя, че ул. “Княз Имеретински”, където се намира имотът, попада във
втори район, в който се предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ.
Условията, при които не се събира
такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ и те са следните: за
сметосъбиране и сметоизвозване – когато услугата не се предоставя от общината;
за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата
не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци – когато няма такива. В ЗМДТ законодателят е дал възможност на
съответните общински съвети сами да определят условията и реда за дължимост и
събиране на ТБО за всяка конкретна община с издаването на наредба по чл.9, и в
съответствие с горното общински съвет Ловеч е приел Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Ловеч, с която е определил редът и условията за събиране на ТБО, включително и
редът за освобождаване от такса.
Необходимо е уточнение, че под
“предоставяне” съдът има предвид не само принадлежността на конкретния имот към
определените със заповед по чл.63, ал.2 от ЗМДТ райони, в които ще се
осъществяват услугите по чл.62 от с.з., а и предоставянето на съответната
услуга. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но не възниква
и не се дължи екс леге, а само когато общината реално извършва съответната
дейност. Това означава, че при липса на предоставяне на някоя от услугите, по
аргумент от разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде
заплащана. Предвид изложеното и с оглед на горните разпоредби, следва да бъде
установено дали за процесния период община Ловеч е престирала услугите, за
които претендира заплащане на такса за битови отпадъци.
Според настоящият състав на съда,
по отношение компонента “събиране и извозване на битовите отпадъци” общината безспорно
е доказала, че е предоставяла тази услуга за имота на жалбоподателя. Както бе
изложено по-горе, имотът се намира в населено място и е включен в район, в
който се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. От представените
договори с концесионера “А.С.А. Шеле” ЕООД филиал Ловеч, както и от показанията
на допуснатите свидетели и на двете страни категорично се установява, че
общината е предоставяла услугата “събиране и извозване на битовите отпадъци” за
имота на жалбоподателя, налични са били контейнери за отпадъци от двете страни
на блока, които са изхвърляни ежедневно. Това не се и оспорва от жалбоподателя,
като спорният момент в случая е дължима ли е ТБО и в частност таксата по
компонента “сметосъбиране и сметоизвозване” от търговеца, след като той твърди,
че не е ползвал имота за процесния период и последният не е генерирал битови
отпадъци.
Предвид разпоредбата на чл.71, т.1
от ЗМДТ таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата
не се предоставя от общината. По аргумент за обратното би следвало във всички
случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намира
процесният имот, таксата да се дължи, независимо дали имотът се ползва или не,
т.е. независимо дали в имота се генерират отпадъци или не. Такъв извод обаче може да бъде направен само ако общинският съвет в
съответствие с правомощието и задължението си по чл.8, ал.5 от ЗМДТ предвиди
реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година или
през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната
такса. В конкретния казус, съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Ловеч, се освобождават от такса сметосъбиране и сметоизвозване имотите, които
няма да се ползват през цялата година, за което е подадена съответната
декларация (образец 1 или 2) в дирекция „Местни данъци и такси” към Община
Ловеч по местонахождението им от собственика в срок от 1 до 30 ноември на
предходната година. За лицето, което е задължено за такса битови отпадъци, се
поражда възможността да уведоми в определен срок от предходната година с
писмена молба-декларация
общината, че няма да ползва имота през следващата календарна година и въз
основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за
съответната услуга. По делото не се спори, че жалбоподателят не е подавал такива
декларации за процесните години, следователно в случая това право не е осъществено от
собственика на имота, поради което не е приложим предвидения ред за
освобождаване от такса и тя е дължима. В чл.7 от Наредбата също е
предоставена възможност Общинският съвет с приемането на бюджета на общината да
освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на
отделни видове такси, но по делото не са представени доказателства за направено
от оспорващия искане за освобождаване и на това основание. Настоящият състав
намира, освен че безспорно декларации или искания за освобождаване от ТБО не са
подавани от ЕТ „Милен Николов”, то не е имало и как такива да бъдат подадени,
след като имотът е деклариран едва през м. юни 2010г.
Освен изложеното по-горе, съдът
намира за напълно недоказани и твърденията на оспорващия, че процесният имот не
е бил ползван за периода 2006г. – 2009г. и не е генерирал битови отпадъци. За
да генерира отпадъци, не е задължително този имот да функционира именно като
зеленчуков магазин, каквото е непромененото му до настоящия момент
предназначение. Напълно достатъчно е в него да се осъществява някаква дейност,
а именно това се установява от показанията на всички разпитани свидетели
(включително и на тези на жалбоподателя).
Свидетелката Нели Петкова е категорична, че процесният
обект винаги е функционирал от 2003г. до края на 2010г., непрекъснато има
отпадъци от производството, от помещението се изхвърлят боклук, брашна, яйца,
кори от яйца, и че там работят постоянно. Свидетелката Грета Вълчева, въпреки
че заявява, че помещението не е работило, откакто е закупено, сочи че зеленчуковият
магазин в момента е преграден на две части, като едната част е сладкарски цех,
чиито ремонт е започнал преди две-три години, а другата част е склад със
счупени стъкла, където се складират стари фризери и касетки от магазина. Свидетелят
Валери Павлов излага, че е извършвал ремонт на процесното помещение през 2006г.
и след като жалбоподателят катастрофирал, от помещението са изхвърляни боклуци
– кашони, железа, хартии, кофи. От показанията на свидетелката Красимира Късевска,
работеща в процесния обект като управител на сладкарския цех, се установява, че
през 2006г. е започнал ремонт за преустройство на помещението в три магазина, а
в момента там има работеща сладкарска работилница. Свидетелката е посочила още,
че през процесния период са замръзвали тръби на съседите, налагало се е да се
кърти, за да се размразяват тръбите, и след това отново да бъде монтирано.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Късевска, Павлов, Петкова и Илиев като отговарящи на
фактическата обстановка по делото. Показанията на свидетелката Вълчева съдът
цени дотолкова, доколкото въпреки твърдението, че помещението не е работило, тя
веднага след това излага, че част от него е ремонтирана от няколко години и
работи като сладкарски цех, т.е. че за процесния период там е осъществявана
някаква дейност, включително и че същото се ползва като склад. При преценка на
показанията на свидетелите съдът е отчел и съответната им връзка (респективно
липса на такава) със страните по делото. От всички тези показания, разгледани
поотделно и в съвкупност, се налага безспорният извод, че от 2006г. до
настоящия момент в процесното помещение непрекъснато е била извършвана някаква
дейност – ремонт, изхвърляне на боклуци и отпадъци от предишния собственик и от
сладкарската работилница, къртене и ремонт на тръби, което презюмира наличието
на битови отпадъци. Освен това жалбоподателят сам сочи, че помещението се
използва за склад, което също е вид дейност. Дори да се приемат за верни
доводите на оспорващия, че за изхвърлянето на генерираните при извършването на
ремонтите строителни отпадъци, първо е викана фирма, а после частни лица, за
което е плащано (които твърдения не са подкрепени от никакви доказателства), то
наличието на строително-ремонтни дейности също обуславя генерирането и на
битови отпадъци от работници, строители и т.н., а не само на строителни. На
следващо място, видно от свидетелските показания и от представените от
оспорващия проекти, процесното помещение е разделено и част от него функционира
като сладкарска работилница (независимо дали същата е приета по установения ред
като самостоятелен обект, за което липсват доказателства). Следователно, след като
жалбоподателят сам сочи, че ползва част от имота, напълно си противоречи на
твърдението, че процесният имот не функционира, не се използва и не генерира
битови отпадъци. Съдът не приема, че липсата на дейност в процесното помещение
– бивш зеленчуков магазин, се доказва и от представените от оспорващия
извлечения от показания на електромери. От извлеченията по партиди и
електромери на адреса, а именно гр. Ловеч, ул. “Княз Имеретински” №48 е видно,
че единият електромер е на хранителен магазин, който безспорно не е част от
процесното помещение, а самостоятелен обект от другата страна на входа на блока
(видно и от показанията на свидетелите и доводите на оспорващия). Останалите
два електромера са монтирани именно в процесното помещение – бивш зеленчуков
магазин, като по единия от тях се установява консумиране на ел. енергия, т.е.
извършване на дейност. Освен това дали е ползвана електроенергия в имота или
не, не доказва липсата на дейност в него, и оттам липсата на генериране на
отпадъци. Горните доводи също обуславят дължимостта на ТБО по компонента „сметосъбиране и
сметоизвозване”.
За дължимостта на таксата за
извършване на услугата по „поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване” е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените
територии в населеното място, в което се намира недвижимия имот, а не конкретно
по отношение на самия имот, тъй като самия характер на въпросните територии
предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на
недвижими имоти в съответното населено място, и не зависи от това дали даден
имот генерира отпадъци или не. От представените договори, с които общината е възложила на
“ЕКО” ЕАД гр. Ловеч да извършва “Поддържане улична мрежа и обществени площи в
община Ловеч” е безспорно, че общината е предоставяла тази услуга за гр. Ловеч.
От представените 109 броя протоколи за установяване извършването на натурални
видове строителни работи и услуги с фирма “ЕКО” ЕАД гр. Ловеч пък е видно, че
за ул. “Княз Имеретински”, където се намира имотът на оспорващия, през
процесния период редовно е извършвано почистване на уличната настилка от
отпадъци и наноси, метене, миене, натоварване на отпадъци и извозване, и др. Същото се установява и от показанията
на свидетелите Нели Петкова и Ивелин Илиев. Поради това, че е безспорно установено
предоставянето на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване,
не е налице условието по чл.71, т.2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за
таксата за тази услуга и правилно е определено такова задължение с оспорения
акт.
Дължимостта на третия компонент
от ТБО – таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или
други съоръжения за тази цел, съгласно чл.71, т.3 от ЗМДТ и чл.63, ал.1 от ЗМДТ
зависи от наличието на депо за битови отпадъци или друг вид съоръжения. В
случая от издадените от РИОСВ Плевен разрешения за дейности по събиране,
транспортиране и обезвреждане на отпадъци на името на “ЕКО” ЕАД гр. Ловеч безспорно се установява наличието на съществуващо общинско депо в гр. Ловеч, ПИ №
000220, разходите за
чието поддържане и експлоатация са включени в план-сметките по чл.66, ал.1 от ЗМДТ,
приети от общинския съвет за процесния период. Според чл.71, т.3 от ЗМДТ такса
за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира, когато
няма такива. След като в случая е установено, че депо за отпадъци съществува и
то реално се експлоатира, правилно е определено задължение за тази такса. Вярно
е, че в оспорения акт цената на услугата за обезвреждане на битови отпадъци и
поддържане на депа не е посочена отделно, но тя е определена с решенията на
общинския съвет по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, а от заключенията на вещото лице е
видно, че тя е и правилно определена от административния орган в оспорения акт.
В заключение съдът намира, че
оспореният АУЗТБО е издаден и в съответствие с целта на закона и в смисъла,
който законодателят влага в института на публичното общинско вземане за такса
за ползване на услугите по чл.62 от ЗМДТ.
Настоящият състав намира за
правно ирелевантни към процесния случай възраженията на оспорващия по отношение
установената разлика в съотношението по план-сметката за “необходими разходи за
услуги по чл.66 от ЗМДТ” за всеки от компонентите за процесния период от една
страна, и съотношението
между промилите, определени от Общинския съвет, от друга. Релевантни за
правилното определяне на задълженията за ТБО са промилите, приети с решенията
на общинския съвет, а дали тези промили са правило определени въз основа на
план-сметките за разходите, не е предмет на настоящото производство. Вещото
лице в заключението си също е изложило, че в акта за установяване на
задължението реално имат отношение и са приложени промилите за изчисляване на таксата,
а не процентите по план-сметката. Както сам потвърждава жалбоподателят в
съдебно заседание на 22.02.2011г. (л.427, долу), той не е обжалвал решенията на
общинския съвет, с които са приети промилите за ТБО за процесния период, поради
което тези решения са стабилни административни актове и са задължителни за
административния орган при определяне на ТБО за имота.
При така установените по делото
данни, задължението за ТБО на едноличния търговец е законосъобразно определено
и оспореният АУЗТБО е издаден при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с приложимите законови разпоредби и с целта на закона, поради
което жалбата
срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Милен
Николов”, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к. “Здравец”,
бл.201, вх.А, ап.19, представляван от Милен Карменов Николов, ЕГН **********,
против Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци №81 от 25.10.2010г.
на Кмета на община Ловеч, с който за имот в гр. Ловеч, ул. “Княз Имеретински”
№48, за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2009г. на едноличния търговец е
установено задължение за такса битови отпадъци в размер на 2106,50 лева и
724,09 лева лихва за просрочие, изчислена към 22.10.2010г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: